Физиологично раждането протича  между 37-та и 42-та седмица на бременността. В този период плодът е напълно оформен и достатъчно развит, за да може да се адаптира към извънматочния живот. В някои случаи раждането може да настъпи преди 37-та седмица на бременността. Тогава новороденото се счита за преждевременно родено, или недоносено, като степента на зрелост на органите му зависи от  това на коя седмица на бременността се случва раждането.

Зрелостта и функционалността на белите дробове е от решаващо значение за оцеляването. Въз основа на степента на недоносеност, белите дробове могат да бъдат частично или дори напълно незрели и поради това да не могат да осигурят адекватна дихателна функция.

Вече близо 30 години Chiesi се ангажира в неонатологията, като работи заедно с медицинската общност за подобряване нивото на грижа за недоносените бебета. Предоставяйки своите животоспасяващи лекарства в   97 държави по света и работейки за споделянето на най-добрите клинични практики Chiesi се превърна в световен партньор в неонатологията.

АПНЕЯ ПРИ НЕДОНОСЕНИТЕ

Непълното развитие на дихателната система и областите на мозъка, които регулират дишането, е често срещано явление при недоносени бебета, , като състоянието е по-тежко проявено при бебета с по-ниско тегло при раждането. Това води до епизоди на спонтанна апнея, която обикновено се определя като спиране на дишането, продължаващо повече от 20 секунди. Клинично, тези паузи могат да бъдат придружени от забавяне на сърдечната честота и/или намаляване на количеството кислород в кръвта.

При новородено, страдащо от апнея кожата е бледа или цианозна и паралелно с това може да се появи  и намаляване на мускулния тонус. По-малката гестационна възраст е свързана с по-висок риск от апнея-епизоди, които обикновено започват между втория и третия ден от живота.

По-леките епизоди могат да бъдат решени чрез тактилна стимулация на новороденото, докато по-тежките епизоди се нуждаят от фармакологична интервенция със стимулиращи лекарства, като Кофеин.

Аденозинът е невромедиатор , който модулира нервната активност и намалява усилията необходими в процеса на дишане. Кофеинът директно се противопоставя на този ефект, като блокира взаимодействието на аденозин с неговите клетъчни рецептори, което води до  стимулиране на дишането.

РДС (РЕСПИРАТОРЕН ДИСТРЕС СИНДРОМ)

Респираторният дистрес синдром на новороденото е типично, нерядко живото-застрашаващо състояние при недоносени бебета., РДС обикновено се свързва със сложна клинична картина, чиито симптоми се дължат на недостатъчно развитие на дихателната система. Тежестта и честотата на тази патология са пряко свързани със степента на недоносеност, като бебетата родени преди 28-та седмица на бременността, са изложени на по-голям риск.

Дихателната недостатъчност при недоносени деца с РДС се дължи на недостиг в резерва на белодробен сърфактант Последният образува тънък слой, покриващ вътрешните стени на алвеолите. Физиологичната роля на сърфактанта е да позволи на белите дробове да се разширяват и да се избегне колапса на алвеолите  по време на издишане. Липсата на повърхностно-активно вещество води до затруднено дишане,  влошено насищане на кръвта с кислород, повишено усилие за дишане и необходимост от дихателнo подпомагане.

Количеството  сърфактант при недоносени деца обикновено е изключително ограничен в сравнение с това на доносените новородени и допълнително намалява в резултат на РДС. Когато е необходимо, прилагането на екзогенен сърфактант може да  облекчи симптомите чрез допълване на собствената продукция на сърфактант от организма на бебето, като по този начин се подобрява дишането и насищането на кръвта с кислород.