НАЧАЛО > Неонатология
 

Authorize the processing of personal data
Edit email address
Invalid email
Email Sent
Authorize the processing of personal data

Обикновено раждането се извършва между 37-та и 42-та седмица на бременността. В този период плодът е напълно оформен и развит достатъчно, за да може да се адаптира към извънматочния живот. В някои случаи раждането може да настъпи преди 37-та седмица на бременността. Тогава новороденото се счита за преждевременно родено, като степента на развитие на органите му зависи от гестационната възраст.

 

Зрелостта и функционалността на белите дробове е от решаващо значение за оцеляването. Въз основа на степента на недоносеност, белите дробове могат да бъдат частично или дори напълно незрели и поради това да не могат да осигурят адекватна дихателна функция.

 

От десетилетия Chiesi се ангажира в неонатологията, като работи заедно с медицинската общност за подобряване нивото на грижа за недоносените бебета. Предоставяйки своите животоспасяващи лекарства в повече от 80 държави по света и работейки за споделянето на най-добрите клинични практики Chiesi се превърна в световен партньор за неонатолозите.


 
АПНЕЯ ПРИ НЕДОНОСЕНИТЕ


Непълното развитие на дихателната система и областите на мозъка, които регулират дишането, е често срещано явление при недоносени бебета, като тежестта на състоянието нараства при бебета с ниско тегло при раждането. Това състояние води до епизоди на спонтанна апнея, която обикновено се определя като спиране на дишането, продължаващо повече от 20 секунди. Клинично, това прекъсване може да бъде придружено от по-бавен сърдечен ритъм и/или намаляване на количеството кислород в кръвта.

 

При новородено, страдащо от апнея кожата е бледа или цианозна и паралелно с това може да се появи заедно с намаляване на мускулния тонус. По-малката гестационна възраст е свързана с по-висок риск от апнея-епизоди, които обикновено започват между втория и третия ден от живота.
По-леките епизоди могат да бъдат решени чрез тактилна стимулация на новороденото, докато по-тежките епизоди се нуждаят от фармакологична интервенция със стимулиращи лекарства, като Кофеин.
Аденозинът е невротрансмитер, който модулира нервната активност и намалява усилията  необходими за процеса на дишане. Кофеинът директно се противопоставя на този ефект, като блокира взаимодействието на Аденозин с неговите клетъчни рецептори, което води до повишена скорост на дишане.
 

RDS (РЕСПИРАТОРЕН ДИСТРЕС СИНДРОМ)


Респираторният дистрес синдром на новороденото е типично състояние при недоносени бебета. Вместо да се идентифицира с една патология, RDS обикновено се идентифицира със сложна клинична картина, чиито симптоми се дължат на недостатъчно развитие на дихателната система. Тежестта и честотата на тази патология са пряко свързани със степента на недоносеност, като бебетата родени преди 28-та седмица на бременността, са изложени на по-голям риск.

 

Респираторната недостатъчност при недоносени деца с RDS се дължи на недостиг в резерва белодробен сърфактант, което помага да се създаде биофилм, покриващ вътрешните стени на алвеолите. Физиологичната роля на сърфактанта е да позволи на белите дробове да се разширяват и да избегнат колапса (ателектаза) по време на издишане. Липсата на повърхностноактивно вещество води до затруднено дишане, с ниска оксигенация, повишено усилие за дишане и необходимост от дихателна поддръжка.

 

Резервът от сърфактант при недоносени деца обикновено е изключително ограничен в сравнение с този на доносените новородени и допълнително намалява в резултат на RDS. Когато е необходимо, прилагането на екзогенен сърфактант може да облекчи симптомите на този синдром чрез допълване на ендогенния резерв на сърфактант, като по този начин се даде възможност биофилмът да бъде допълнен.