Chiesi фокусира вниманието си върху лечението и грижите за пациенти, страдащи от хронични тежки състояния, лекувани предимно в болничните условия, които могат да бъдат потенциално животозастрашаващи: муковисцидоза и трансплантация на органи. Благодарение на нашата ангажираност в специалните грижи, ние предлагаме на пациенти, засегнати от тежки заболявания със силно социално въздействие, иновативни решения за подобряване на качеството им на живот.

КИСТИЧНА ФИБРОЗА

Муковисцидозата (кистична фиброза)е наследствено генетично заболяване. Мутация на CF гена причинява промяна в протеин, наречен CFTR, който регулира обмена на натриев хлорид и вода през клетъчните мембрани. Най-засегнатите от болестта органи са белите дробове и панкреаса - при първите се появяват гъсти, лепкави секрети, които помагат за създаването на идеална среда за развитие на бактерии като Pseudomonas aeruginosa. Пациентите имат склонност към повтарящи се инфекции и възпаление, което предизвиква сериозни състояния като пневмония.

Хроничните възпалителни процеси увреждат белодробната тъкан, водят до нарушена дихателна функция, което е основната причина за смъртност при тези пациенти. Симптомите на инфекция са многобройни и степента на тежест варира при всеки пациент: постоянна кашлица, затруднено дишане, отделяне на гъсти храчки, намалена издръжливост при физическа активност, загуба на апетит, чувство за общо неразположение и температура.

БЪБРЕЧНА И ЧЕРНОДРОБНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ

Когато орган загуби способността си да изпълнява физиологичните си функции се стига до органна недостатъчност, а това създава потенциална заплаха както за качеството на живот, така и за оцеляването на пациента.

Бъбреците покриват различни физиологични функции като филтриране на кръвта за отстраняване на отпадъчните продукти, поддържане на електролитния баланс и регулиране на производството на червени кръвни клетки чрез хормона еритропоетин. Що се отнася до бъбречното увреждане, тежестта му обикновено се определя количествено чрез лабораторен анализ, варираща от лека (степен 1-2) до краен стадий на заболяването (степен 5). В последният стадий има два възможни терапевтични подхода -  диализа или трансплантация. Първото е палиативно лечение, при което външна машина замества филтриращата функция на бъбреците. Макар и ефективен, в повечето случаи този подход изисква пациентът да се връща често в болницата за дълги и неприятни процедури. Във втория случай се трансплантира нов, функциониращ бъбрек (присадка)  като целта е да се възстанови  загубената функция.

При пациентите с чернодробна недостатъчност ситуацията е още по-сложна. Функциониращият черен дроб е абсолютно необходим за оцеляването и в момента за пациенти с тежко чернодробно увреждане няма съответна палиативна терапия като диализата например. Следователно единственият терапевтичен подход е трансплантация. За разлика от бъбречната трансплантация, оригиналният черен дроб се отстранява по време на хирургичната процедура и след това се заменя с нов орган.

Основните ограничаващи фактора за трансплантациите са два: наличието на органи, което остава значително по-ниско от търсенето, и биологичната и имунологична съвместимост между донора и реципиента. Имунната система предпазва тялото на човека от външни патогени, като разпознава собствените клетки и тъкани от чужди такива. При трансплантация, имунната система на пациента реагира срещу новия орган като към чужда тъкан и това може да доведе до отхвърлянето му. Стандартът за предотвратяване на отхвърлянето на органи е комбинация от имуносупресивни лекарства, чиято цел е да се понижи достатъчно реактивността на имунната система, за да се избегне отхвърлянето на трансплантирания орган от една страна, а от друга - не трябва да има повишаване на риска от опортюнистични инфекции за пациента. . Лечението се прилага през целия живот на трансплантирания орган. Средната преживяемост на трансплантиран бъбрек е приблизително 10 години и е малко по-ниска за трансплантиран черен дроб.

Имуносупресорите, насочени към запазване на трансплантирани органи са част от портфолиото на Chiesi, с което компанията допринася за повишена успеваемост на трансплантационните процедури и подобряване на качеството на живот на пациентите.